Важно е да знаем, че това не сме ние. Това са герои, които са в нашата глава и влияят на нашите решения. Всеки един от тях притежава определена мисъл.

Нека ги разгледаме:

 Контрольорът
Какво ни казва една мисъл от типа: „Ако работя достатъчно усърдно, мога и трябва да контролирам ситуацията, така че тя да върви по моя начин. Другите искат и се нуждаят от мен да поемам контрола и да им правя тази услуга. Никой не ми казва какво да правя и много се тревожа, когато нещата не вървят по моя начин. Ядосан съм, когато другите не ме следват.“

 Педантът
„Аз знам правилния начин. Ако не можеш да го направиш перфектно, изобщо не го прави. Трябва да бъда по-организиран и методичен от другите, така че нещата да бъдат свършени. Мразя грешките.“

 Свръх-бдителният
„Кога ще падне и другата обувка? Искам да се доверявам на хората, но намирам, че съм подозрителен към всичките им мотиви.“

 Избягващият
„Животът е пълен с опасности и ако аз не се пазя от тях, кой ще ме пази?“

 Жертвата
„Никой не ме разбира. Горкият аз. Винаги ми се случват ужасни неща, чувствам се самотен и изоставен.“

 Неуморимият
„Това, което правя, не е удовлетворяващо. Следващото нещо трябва да бъде по-вълнуващо. Защо никой не може да върви в крак с мен?“ По-скоро един неуморен, постоянен глас, който иска постоянно да ни реновира.

 Съдията
„Какво не е наред с мен, с теб, с резултатите и обстоятелствата?“

 Свръх-амбициозният
„Достойна съм, само когато съм успешна! Трябва да съм най-добрата в това, което правя! Емоциите ми пречат на изпълнението, затова държа хората на дистанция!“

А вие имате ли в главата си някои от тези саботьори? Умеете ли да слушате себе си?