За Щастието и Мозъка

Мозъкът ни не е програмиран за нашето щастие. 

Преди да започнете да се отчайвате, позволете ми да поясня един момент: това, че мозъкът ни не е програмиран за нашето щастие, не означава, че щастието е недостъпно за нас. Просто означава, че щастието не е автоматична функция на нашия мозък. Ние можем да променим правилата на играта. Прочетете тази статия докрай!

В зората на нашата еволюция мозъкът е бил оформен така, че да се справя с предизвикателствата, опасностите, да ни осигури място в един свят, пълен с капани. Този древен код за оцеляване, вграден в системата ни, днес е бариера пред щастието ни.

Мислете за мозъка си като за изключителна машина на времето, способна да се движи през миналото и в бъдещето. Но тази невероятна способност носи със себе си и доза стрес и тревожност. Преживяваме отново минали болки и очакваме бъдещи, дори когато те са въображаеми или далечни, а това ни лишава от удоволствието на настоящия момент – единственото пространство, в което щастието може да процъфтява.

Мозъкът ви не е програмиран за вашето щастие, но е дошло времето да промените правилата на играта.

Първата стъпка е осъзнаването. Осъзнаването на този автоматичен механизъм и определянето на това кога мозъкът ни преминава в „режим на оцеляване“, ни поставя на пътя към промяната.

Втората стъпка е свързана с формирането на нови навици. Мозъкът ни е любител на рутината. Чрез създаване на навици, които подхранват щастието – като например практикуване на благодарност, медитация, физическа активност, социални контакти – можем да „превъзпитаме“ мозъка си да вибрира на честотата на радостта.

Последната стъпка е да се свържем с положителните емоции, като обръщаме внимание на положителните преживявания, които се появяват в живота ни, и ги оценяваме.

N.B. Интересува ли ви тази тема? Ще се радвам на коментарите ви:)