Оправданието и Пръстът на Съдбата

„Понякога  допускаме  грешка. Вместо да реагираме, да се поправим  и да си кажем, че сме направили една глупост, ние намираме оправдание, с което заличаваме вината си.

Когато го направим по този начин,  оправданието ще се превърне в наша съдба. Всъщност то поддържа емоционалната енергия на разкаянието блокирана с фалшиво обяснение. И тази енергия, като батерия, ще подхрани увековечаването на обяснението, което сме си дали за нашата грешка.

Пример: Не полагам грижи за служителя си и следователно представянето му се влошава. Вместо да си кажа, че съм бил един некадърник, аз се оправдавам: „е, аз нямам време“. Отсега нататък в живота ми непрекъснато ще ми се струва , че нямам време.

Но не защото няма време, а защото логичното обяснение, дадено на мястото на  разкаянието, се прилепва и никога повече не се откъсва от нас.

Други примери за известни оправдания: „Нямам нужното образование“, „Не мога да направя всичко“, „Да грешиш е човешко“ и т.н.

Оправданията  стават ваша съдба. Използвайте ги с повишено внимание!“ П.Руджери

п.п. А Вие кого вините за грешките на служителите си:

А-тях самите;

B-себе си;

C-съдбата.

Пратете ми отговора си 🙂

13 thoughts on “Оправданието и Пръстът на Съдбата”

  1. Венцислав Петков Дръндев

    Различно, но винаги между първите две. Съдбата е функция на нашите избори, така, че няма нищо общо. Ако аз съм дефинирал процеса и той работи при грешка породена от неспазване на протокола вината е на служителя. Ако служителят е спазил протокола заложен в процеса и е възникнала грешка, това означава, че процеса е компрометиран, т.е. грешката е на създателя му, сиреч моя.

    1. Благодаря Ви за тази обратна връзка:)
      Темата „причина-ефект“ и ние като собтвеници кое от двете сме, понякога е твърде трудна и неясна, но ето че това при Вас е дефинирана и установена, комплименти!

  2. I may need your help. I tried many ways but couldn’t solve it, but after reading your article, I think you have a way to help me. I’m looking forward for your reply. Thanks.

  3. Very nice post. I just stumbled upon your blog and wanted to say that I’ve really enjoyed browsing your blog posts. In any case I’ll be subscribing to your feed and I hope you write again soon!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *