Оправданието и Пръстът на Съдбата

„Понякога  допускаме  грешка. Вместо да реагираме, да се поправим  и да си кажем, че сме направили една глупост, ние намираме оправдание, с което заличаваме вината си.

Когато го направим по този начин,  оправданието ще се превърне в наша съдба. Всъщност то поддържа емоционалната енергия на разкаянието блокирана с фалшиво обяснение. И тази енергия, като батерия, ще подхрани увековечаването на обяснението, което сме си дали за нашата грешка.

Пример: Не полагам грижи за служителя си и следователно представянето му се влошава. Вместо да си кажа, че съм бил един некадърник, аз се оправдавам: „е, аз нямам време“. Отсега нататък в живота ми непрекъснато ще ми се струва , че нямам време.

Но не защото няма време, а защото логичното обяснение, дадено на мястото на  разкаянието, се прилепва и никога повече не се откъсва от нас.

Други примери за известни оправдания: „Нямам нужното образование“, „Не мога да направя всичко“, „Да грешиш е човешко“ и т.н.

Оправданията  стават ваша съдба. Използвайте ги с повишено внимание!“ П.Руджери

п.п. А Вие кого вините за грешките на служителите си:

А-тях самите;

B-себе си;

C-съдбата.

Пратете ми отговора си 🙂